Качество на живот при български пациенти с мигрена

Резюме: 

Цел: Да се изследва качеството на живот и неработоспособността при български пациенти с мигрена и ефекта на профилактичното лечение.

Методи: Изследвани бяха общо 116 пациента, които имаха мигрена съгласно критериите на Международното дружество по главоболие от 2004 година и които бяха изследвани с валидизираните български версии на въпросниците MSQv2.1-Bg, QVM-Bg, SF-36v2-Bg и MIDAS-Bg.

Резултати: Резултатите показаха, че качеството на живот на пациентите с мигрена е влошено, като в най-голяма степен са засегнати психичното им здраве, социалния живот и емоциите. При тези болни работоспособността е съществено намалена, с най-отчетливо засягане на домашните и социалните им дейности, както и заниманията в свободното време. 

Заключение: Получените данни показват, че влиянието на мигрената върху индивида се „разпростира” далеч извън рамките на епизодичната силна болка по време на пристъпите. Според мнението на самите пациенти, ефектът от мигрената върху качеството им на живот е драматичен и има както физически така и психически, и социални измерения. Установихме, че качеството на живот на пациентите с мигрена е понижено ограничавайки се до изследване само на клиничен контингент мигренно болни. С валидизирането на специализираните въпросници, за оценка на качеството на живот, се дава възможност за бъдещо задълбочено изследване на състоянието на мигренно болните в общата българска популация и възможностите за ефективно лечение и профилактика. 

Ключови думи: мигрена, качество на живт, неработоспособност, профилактично лечение, въпросници.

Д-р Н. Чаушев
Проф. д-р И. Миланов, дмн

Ключови думи: мигрена, качество на живт, неработоспособност, профилактично лечение, въпросници.

 

Адрес за кореспонденция:

Д-р Нино Чаушев
УМБАЛНП „Св. Наум”
ул. „Любен Русев 1”, София 1113
E-mail: ninochaushev@yahoo.com

QUALITY OF LIFE  IN BULGARIAN PATIENTS WITH MIGRAINE

Dr. N. Chaushev
Prof. Dr. I. Milanov

Abstract:

Aim: To assess the quality of life and disability in Bulgarian patients with migraine as well as to assess the effect of the prophylactic treatment on these parameters.

Methods: All patients (n=116) diagnosed as having migraine according to the criteria of the International Classification of Headache Disorders (ICHD, 2004) were examined using validated Bulgarian versions of QoL questionnaires - MSQv2.1-Bg, QVM-Bg, SF-36v2-Bg and MIDAS-Bg. 

Results: Our results showed that Bulgarian patients with migraine have significantly reduced quality of life in all measured aspects. The most profoundly impaired dimensions were mental health, social life, limitation of functioning due to emotional problems and bodily pain. General mental health in Bulgarian migraine patients is significantly lower than their overall physical health.

Conclusion: The impact of migraine may reach far beyond the episodic pain associated with headache attacks. From the patient’s perspective, the effects are dramatic and have not only physical, but also psychological and social dimensions. This is why we think that in future migraine’s importance should be reconsidered and migraine sufferers should get more attention. We found that migraine patients’ Qol is significantly reduced in all aspects but we managed to include only clinical sample of migraine patients. Future studies should consider migraine sufferers from the general Bulgarian population. With the validation of migraine specific Qol instruments in Bulgarian language we surely make it a bit easier for those trying to lift the burden of migraine.

Key words: migraine, quality of life, disability, questionnaires, prophylacric treatment.  

Address for correspondence:

N. Chaushev, MD
University Hospital for Neurology and Psychiatry “St. Naum”
1 Luben Russev Str., 1113 Sofia, Bulgaria
E-mail: ninochaushev@yahoo.com

 

Въведение:

Мигрената е често срещано заболяване, познато още от древността. Нейната епидемиология, клинични прояви и патофизиология са били обект на многобройни изследвания, но все още има редица въпроси, които остават неизяснени. Влиянието на мигрената върху индивида изисква тепърва задълбочено проучване. Мигрената води до съществени функционални ограничения по време на пристъп (иктално бреме). Данните посочват, че мигрената налага редица ограничения и между пристъпите (интериктално бреме) и създава редица психологически проблеми на болните. Те живеят в страх от заболяването и понякога с чувство на непълноценност.

Малко известен е факта, че освен сред най-честите заболявания, мигрената е и сред най-честите причини за временна нетрудоспособност при млади хора в активна възраст. Световната здравна организация определя мигрената като 19-то по ред заболяване (12-то по ред при жените), което води до инвалидизация при пациентите, измерена с години на загубено здраве. Трудозагубите причинени от временната, но често повтаряща се неработоспособност на болните водят до съществени финансови разходи за индивида и обществото. Поради това заболяването представлява и важен социален проблем. 

В България до сега няма публикувани данни за качеството на живот на болните с мигрена, а в ежедневната клинична практика често не сме  наясно с реалното бреме на заболяването. Това нарушава комуникацията лекар-пациент, представата за тежестта на мигрената и избора на подходящо лечение. Изследването на качеството на живот и неработоспособността на пациентите с мигрена ще помогне за преодоляване на тези препятствия.

Цел: Да се изследва качеството на живот и неработоспособността при български пациенти с мигрена и ефекта от профилактичното лечение.

Контингент и методи: 

Проучването се проведе в УМБАЛНП „Св. Наум”- гр. София. В него основно взеха участие пациенти от различните неврологични клиники на болницата, както и от диагностично-консултативните кабинети към нея. Участие взеха и пациенти насочени от други диагностично-консултативни центрове. Изследвани бяха общо 116 пациента, които имаха мигрена съгласно критериите на Международното дружество по главоболие от 2004 година. От тях 85 имаха епизодична мигрена, а 31 имаха хронична мигрена. При 97 пациента мигрената беше без аура, а при 19 мигрената беше с аура. Клиничната и социално-демографска характеристика на изследваните пациенти е описана в предходни публикации (4,5). Проучването се проведе в рамките на 3 години (от 2007 г. до 2010 г.) и беше разделено на няколко етапа. На първия етап целта беше да се валидизират и апробират българските версии на въпросниците, с които беше изследвано качеството на живот. Валидизацията на въпросниците е подробно описана в предходни публикации (1,2,3). На втория етап изследването продължи, като тук беше проследено и влиянието на профилактичното лечение върху качеството на живот. За тази цел бяха изследвани общо 50 пациента с мигрена, от които 25 проведоха 3 месечно профилактично лечение с flunarizine (10 mg дневно) и 25 с topiramate (50 mg дневно). На третият етап изследването продължи, като тук целта беше да се сравни качеството на живот на мигренно болните с качеството на живот на болни с други хронични заболявания. За тази цел използвахме общия въпросник SF-36v2, който има универсално приложение и позволява данните от различните проучвания директно да се сравняват по между си. Резултатите от това изследване са представени в придишна публикация (5).

РЕЗУЛТАТИ:

I. ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ

1. Въпросник MSQv2.1-Bg

Обобщената оценка на качеството на живот на пациентите (n=116) обхванати от проучването, изчислена като средно-аритметичната оценка от трите субскали на въпросника е 56,3±5,4. Беше установено, че най-ниско пациентите оценяват характеристиката “ограничение на функциите” (50,3±19,0) като елемент от качеството си на живот, следвана от «емоционално състояние» (57,8±24,6).

2. Въпросник QVM-Bg

Обобщената оценка на качеството на живот на мигренно болните обхванати от проучването, представена като глобален индекс във въпросника QVM е 44,6±12,8. Най-ниска средна оценка наблюдавахме за психологичния индекс -  44,0.

3. SF-36v2-Bg

Анализът на качеството на живот на пациентите с мигрена с SF-36v2 се основа на отнесени към нормата оценки (Norm-Based Scores - NBS) изчислени в съответствие с указанията за използването на предоставената от авторите българска версия на въпросника SF-36v2 (Quality Metric Inc.). Резултатите от изследването на качеството на живот на пациентите с мигрена е представено на фигура 1.

 

Фиг. 1 Легенда: С хоризонтална линия е показана нормата за общата популация. ОПФФ - Обобщен показател за физическo здраве; ОППФ - Oбобщен показател за психическо здраве; ФФ - Физическа функция; ОФФ - Ограничения във функциите дължащи се на физически проблеми; СБ - Соматична болка; ОВЗ - Общо здраве; Ж – Жизненост; СЖ - Социален живот; ОФЕ - Ограничения във функциите,  дължащи се на емоционални проблеми; ПЗ -Психично здраве; 

Получените оценки показват значително влошено качество на живот на мигренно болните спрямо нормата за общата популация, по отношение на всички сфери на въпросника, като това е най-изразено при субскалите „телесна болка”, „социален живот”, „ограничения във функциите дължащи се на емоционални проблеми” и „психично здраве”. Извън нормата са още „общо възприятие за здравето”, „жизненост” и „ограничение на функциите дължащи се на физически проблеми”. Само оценката от субскалата „физически функции” беше в рамките на нормата за общата популация. Оценките от обобщените показатели показаха значително нарушение в сферата на психичното и в по-малка степен на физическото здраве на изследваните мигренно болни. 

II. ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТТА 

Установихме, че 2/3 (71%) от изследваните пациенти с мигрена имат тежко нарушение на ежедневните дейности, което отговаря на IV степен от MIDAS, 16% имат умерено нарушение на ежедневните дейности (III степен), 9% - леко нарушение (II степен) и само 5% - минимално нарушение (I степен), (Фиг. 2).

Фиг. 2  Разпределение на болните според степента им на неработоспособност от въпросник MIDAS. 

Беше установено че в рамките на едно тримесечие, мигренно болните имат средно 47,6±36 дни с нарушение на работоспособността (напълно или наполовина), което е приблизително половината от времето. За едно тримесечие, болните пропускат средно 3,5 дни от работа или училище поради мигрена, през 9,7 дни пропускат да изпълнят домакинските си задължения и пропускат средно 4,3 дни за семейни, социални или развлекателни дейности поради мигрена. В рамките на три месеца, болните с мигрена имат средно 13,9 дни с намалена наполовина или повече работоспособност на работа или училище поради главоболие и през 16,3 дни тяхната продуктивност в домакинската работа е била намалена >50% поради главоболие.

Тези резултати показват, че мигренно болните пропускат в най-голяма степен извършването на домашните задължения и в по-малка степен си позволяват да пропуснат служебни или социални дейности поради мигрена. Допълнително тяхната продуктивност е снижена през повече дни отново по отношение на работата в къщи и по-малко по отношение на служебните ангажименти.

III. ВЛИЯНИЕ НА ПРОФИЛАКТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Беше проследено влиянието на 3 месечно профилактично лечение върху качеството на живот при 50 пациенти с мигрена оценено със специализираните за мигрена въпросници - MSQv2.1, QVM и MIDAS. В таблица 1 са представени промените в качеството на живот и клиничните показатели на болните след 3 месечно профилактично лечение с медикаментите Flunarizine (10 mg/дневно) и Topiramate (50 mg/дневно).

Беше установено, че профилактичното лечение статистически достоверно намалява средната стойност на клиничните показатели като «месечна честота на пристъпите», «брой дни с главоболие», «продължителност на пристъпите», «честота на прием на аналгетик», «брой взети таблети» и други, с изключение на показателя „сила на болката”, където разликата преди и след лечението не беше статистически значима (Табл.1). Същевременно беше отчетено статистически достоверно нарастване на средните оценки на качеството на живот в подскалите на използваните въпросници с изключение на MSQv2.1 - подскала „възпрепятстване  на функциите” и QVM – „медицински индекс”, където промяна в средните стойности на оценките след прилагане на профилактично лечение не беше установена (Табл.1). Получените резултати показаха, че след профилактичното лечение общия брой на дните с неработоспособност е съществено намален - с повече от 50% (Фиг. 3).

Фиг. 3 Среден брой с нетрудоспособност за едно тримесечие преди и след лечението, оценена с въпросник MIDAS (*p<0,01).

Таблица 1. Средни стойности и стандартно отклонение (SD) на основните клинични показатели и оценки от въпросниците преди и след профилактично лечение (Paired Samples Test).

Клинични показатели и оценки

Средно ± SD

ПРЕДИ

Средно± SD

СЛЕД

ниво на значимост

p

Месечна честота

7,7±3,1

4,9±2,1

0,05

Брой дни с главоболие

10,6±5,3

5,7±2,8

0,001

Продължителност

25,0±12,9

13,2±3,7

0,001

Сила на болката

8,0±1,7

6,1±1,1

0,13

Брой силни пристъпи

3,9±1,5

1,7±0,8

0,05

Честота на прием на аналгетик

9,7±4,3

5,7±2,7

0,001

Брой взети таблетки

17,6±7,7

9,3±3,5

0,001

MIDAS - общо дни

49,9±13,4

21,4±6,2

0,001

MSQ – ограничение

51,1±17,6

63,7±11,0

0,05

MSQ – възпрепятстване

62,4±20,6

65,7±12,0

0,17

MSQ – емоции

56,1±23,6

68,1±12,1

0,001

QVM – глобален индекс

44,3±11,9

50,3±9,1

0,001

QVM – психологичен индекс

44,0±15,0

48,1±13,1

0,05

QVM – функционален

55,8±10,6

60,6±7,0

0,05

QVM – социален индекс

70,7±8,3

75,3±6,3

0,05

QVM – медицински индекс

56,4±13,8

57,6±11,9

0,43

 

ОБСЪЖДАНЕ:

Качеството на живот е сложно и всеобхватно понятие, макар че на всеки е известно, че животът увеличава своето качество с възможността на индивида да удовлетвори потребностите си. През последните години има нарастващ интерес към оценяване на качеството на живот. Причината за това е, че наред с развитието на медицината на доказателствата, се разви и т.нар. медицина в сътрудничество с пациента, което придаде голямо значение на категорията «качество на живот».

Мигрената е широко разпространено неврологично заболяване, характеризиращо се с пристъпи на силно главоболие често придружено от гадене и повръщане, дразнене от сензорни стимули като шум и светлина. Този комплекс от симптоми причинява голямо страдание на болните и сериозно нарушава качеството им на живот. Това влияние продължава и между пристъпите, тъй като болните никога не знаят кога мигрената „пак ще удари”. Страхът, че това може да се случи по всяко време и да попречи на работа, социални ангажименти или семейни планове, създава редица психологически проблеми на болните и техните близки. Въпреки епизодичния си характер, мигрената оказва влияние върху качеството на живот на болния, което е сравнимо с влиянието на хронично заболяване като диабет или артрит (5). Традиционните клинични показатели не могат да покажат гледната точка на тези, които живеят с мигрена. Затова въпросниците за качество на живот дават възможност на болните да изразяват мнението си за въздействието на болестта и нейното лечение.

В България досега нямаше валидизирани специализирани въпросници на български език за оценка на качеството на живот на пациенти с мигрена. Настоящото изследване е първото систематизирано проучване на качеството на живот на мигренно болни в нашата страна.

Получените резултати показаха, че качеството на живот на българските пациенти с мигрена е влошено, като най-силно са засегнати психичното им здраве, социалния живот и емоционалното състояние. Физическото здраве на изследваните мигренно болни е по-слабо засегнато в сравнение с тяхното психично здраве. Мигрената причинява много соматична болка на пациента, но ние установихме, че нейното влияние се разпростира далеч над епизодичното силно главоболие по време на пристъпите, като засяга още психичното здраве, социалния живот и емоционалното състояние на болните.

Установихме значително понижение на оценките характеризиращи качеството на живот и при двата въпросника  MSQv2.1 и QVM. За въпросник MSQv2.1 оценките  и по трите субскали бяха с бал около 50-60. В сравнение с резултатите от аналогично проучване на  Martelletti и съавтори (7), изследвали 976 мигренно болни, получените от нас резултати за българската популация са чувствително по-ниски по отношение на  субскалите „емоционално състояние” (57,8±24,6 спрямо 68,4±23,7 на Martelletti и съавтори) и „ограничение на функциите” (50,3±18,9, спрямо 67,1±22,1 на Martelletti и съавтори). Аналогични са резултатите от прилагане на въпросник QVM. Получените резултати показаха, че като цяло качеството на живот на изследваните мигренно болни е силно понижено, което се вижда по ниската оценка на глобалния индекс (44,6±12,8). Това важи за всички субскали на въпросника, но е най-изразено по отношение на психологичния индекс (44,0±15,5). Сравнявайки резултатите от изследването на качеството на живот с въпросник QVM на българската популация от мигренно болни с мигренно болни от общата популация на Франция, представени в проучването на Duru и съавтори (7), установихме че субективно мигрената влошава в по-висока степен качеството на живот на  пациентите от българската популация  в сравнение с френската. Би могло да се предположи, че по-ниската субективна оценка на качеството на живот на изследваните от нас български пациенти се дължи от една страна на по-ниския общ стандарт на живот, напрежение и несигурност породени от обществено-икономическото положение на страната, от друга страна - на  липсата на активна профилактика. Друга възможна причина би могла да е самия вид на извадката. Докато ние изследваме клиничен контингент от мигренно болни, цитираните автори изследват болни от общата популация.

Получените резултати от общия въпросник SF-36v2 показаха, че спрямо нормите за общата популация, качеството на живот на българските пациенти с мигрена е значително по-лошо, като това е най-отчетливо изразено по отношение на субскалите „телесна болка”, „социален живот”, „психично здраве”, „ограничение във функциите дължащи се на физически и емоционални проблеми”. Обобщените показатели на въпросника показаха, че психичното здраве (37,6±9,5) на изследваните български пациенти е като цяло по-силно засегнато от тяхното физическо здраве (42,1±8,0).

Данните показаха, че пациентите с мигрена срещат големи затруднения в ежедневните си дейности. Две трети от тях имаха IV степен от MIDAS, а в рамките на 3 месеца - около 48 дни с нарушение на работоспособността (напълно или на половина). Мигрената е еднакво силна „на работа” и „в къщи”. Въпреки това повечето „пропуснати дни” са по отношение на домашните задължения. Това показва, че болните остават на работните си места въпреки пристъпа, тъй като не винаги могат да си вземат почивен ден. Силната болка обаче намаля значително тяхната продуктивност, което им създава чувство за несигурност на работното място, а техните колеги могат да останат с впечатление, че „на тях не може да се разчита”. Това принуждава болните да продължат работата си въпреки силната пулсираща болка, гаденето и повръщането. Когато получат мигренозен пристъп в къщи, болните имат нужда да се „усамотят в тъмна и тиха стая”, където да прекарат пристъпа „на легло” понякога за 1-2 денонощия. Така обаче те се изолират от останалите членове на семейството и нарушават отношенията си с тях. Получените резултати показаха, че мигренно болните често пропускат и планирани мероприятия през свободното време. Така те не могат да обърнат внимание на приятелите и близките си, лишават се от забавления, социални контакти и светски мероприятия, което по един или друг начин се отразява на качеството им на живот.

Получените резултати показаха, че профилактичното лечение на мигрената води до съществено подобряване на качеството на живот и работоспособността на болните, значително намалява честотата (>50%), силата и продължителността на мигренните пристъпи, както и приема на обезболяващи медикаменти. Не беше установена значима разлика между лечението с flunarizine и topiramate – и двата медикамента еднакво подобряват качеството на живот. Разбира се, тези резултати не могат да се приемат безрезервно, тъй като проучването не беше контролирано с плацебо. Профилактичното лечение значително намалява честотата на мигрената, но не може да я премахне напълно. Дори и единични силни мигренни пристъпи са достатъчни за да възпрепятстват някои дейности. Това може да обясни липсата на статистически достоверно подобрение в подскалата «възпрепятстване на функциите» на MSQv2.1. От друга страна изследвания контингент е с чести и тежки мигренни пристъпи, което означава, че тримесечен курс на лечение, може да не е съвсем достатъчен за да се отчете тотален ефект. Необходимостта от ежедневен прием на профилактичния медикамент, както и от по-чести контролни прегледи във връзка с провеждането на профилактично лечение, могат да обяснят липсата на подобрение по отношение на медицинския индекс от QVM. 

Наред с намаляване на честотата и тежестта на мигренните пристъпи, като главни цели в профилактичното лечение на мигрената се посочват подобряването на качеството на живот и работоспособността на пациента. С получените резултати потвърждаваме, че това е напълно постижимо. Остава отворен въпроса, защо въпреки това, този тип лечение, като че ли не е много разпространен в практиката. Само 1/3 от изследваните пациенти бяха провеждали профилактика, макар че на практика почти всички отговаряха на критериите за започване на такава.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

В заключение, получените данни показаха, че влиянието на мигрената върху индивида се „разпростира” далеч извън рамките на епизодичната силна болка по време на пристъпите. Според мнението на самите пациенти, ефектът от мигрената върху качеството им на живот е драматичен и има както физически така и психически, и социални измерения.

Мигрената причинява съществена неработоспособност, както по отношение на служебни, така и по отношение на неслужебни дейности. Тя възпрепятства домашните задължения, социалните мероприятия и свободното време на болните.

При прегледа на пациента с мигрена, малко внимание се обръща на ежедневното му функциониране и качество на живот. Това дистанцира лекаря от здравните проблеми на болния. Този тип информация може да промени представата за тежестта на мигрената и да доведе до избор на по-подходящ терапевтичен план, отговарящ на реалните нужди на пациента. Липсата на комуникация по тези въпроси е един от главните проблеми пред справянето с мигрената. За сега все още съществува голяма разлика между това какво може да се направи за тези пациенти и какво реално се прави за да се намали тяхното бреме.

Установихме, че качеството на живот на пациентите с мигрена е понижено ограничавайки се до изследване само на клиничен контингент мигренно болни. С валидизирането на специализираните въпросници, за оценка на качеството на живот, се дава възможност за бъдещо задълбочено изследване на състоянието на мигренно болните в общата българска популация и възможностите за ефективно лечение и профилактика.

 

Референции:

1. Чаушев, Н. Миланов, И. Велчева, И. Валидизация на българската версия на въпросника за качество на живот при мигрена - QVM. Cephalgia, 2011, 13, 1, 11-17. 

2.  Чаушев, Н., Миланов, И., Велчева, И. Тодоров, Б. Валидност и надеждност на българската версия на специфичния въпросник за качество на живот при мигрена - MSQv2.1. Cephalgia, 2011, 13, 1, 18-25.

3. Чаушев, Н., Миланов, И., Райчев, И. Валидизация на българската версия на въпросника за оценка на неработоспособността  при мигрена - MIDAS. Cephalgia, 2011, 13, 1, 6-10.

4. Чаушев, Н., Миланов, И., Стамболиева, К. Профил на медикаментозна употреба     при български пациенти с мигрена. MEDINFO, 2011, 06, 5-8. 

5. Chaushev, N., Milanov, I., Stambolieva, K. Comparison of the quality of life in patiens with migraine and other chronic diseases. Comptes rendus de l’Acade'mie bulgare des Sciences, 2011, 64, 10, 1435-1442.

6.  Duru, G., Auray, J.P., Gaudin, A.F., et al. Impact of Headache on quality of life in a general population survey in France. Headache, 2004, 44, 6, 571-580.

7. Martelletti, P., Cortelli, Lipton, R., et al. Impact of chronic versus episodic migraine on disability and health-related quality of life in Italy. Giornale Delle Cefalee, 2010, 1, 40-41.

Сподели